Р Е ШЕНИЕ
№…
гр. Ловеч, ………….....2011г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ЛОВЕШКИ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, VІ административен състав, в публично заседание на двадесети
януари две хиляди и единадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:ЛЮБОМИРА
КРЪСТЕВА
при секретаря Й.И., като разгледа докладваното
от СЪДИЯ ЛЮБОМИРА КРЪСТЕВА адм.дело
№70 по описа за 2010 г. и на основание данните по делото и закона, за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производство
по чл.145 ал.2 т.1 от Административно процесуалния кодекс /АПК/ във вр. с чл.118
от Кодекса за социалното осигуряване /КСО/.
Постъпила
е жалба
с вх.№897/06.04.2010 г. подадена от А.Х.И. ***
ЕГН********** срещу Решение №8/17.03.2010 г. на директора на Районно управление
“Социално осигуряване” гр.Ловеч /РУСО гр.Ловеч/, с което е оставена без уважение
жалбата му срещу Разпореждане №ПР-75/15.02.2010
г. на ръководител “Пенсионно осигуряване” при РУСО гр.Ловеч за
отказ да се отпусне лична пенсия за осигурителен
стаж и възраст на жалбоподателя тъй като не отговаря на условията на §4 ал.1 от
ПЗР на КСО – липса на 10 г. осигурителен
стаж при І-ва категория труд, или сборно 15 г. осигурителен стаж от І-ва и
ІІ-ра категория труд, поради непризнаване на стажа за периода 01.01.1983 г. – 01.05.1984 г. и
17.09.1985 г. – 23.10.1990 г. като придобит
от първа категория труд.
Към жалбата административния орган е приложил копие от
цялата преписка.
Оспорващата страна моли съда да отмени атакуваното
решение като неправилно и незаконосъобразно. Навежда доводи, че неправилно не е
приета част от трудовия му стаж за полаган при условията на І категория труд.
Ответната
страна, директора на ТП на НОИ РУСО гр.Ловеч, редовно призован, се представлява
от ю.к. Ц. Оспорва жалбата.
Съдът, след
като прецени законосъобразността на обжалвания индивидуален административен акт
с оглед разпоредбата на чл. 168 ал.1 във вр. с чл.146 от АПК, и доводите на оспорващия,
след преценка поотделно и в тяхната съвкупност на събраните по делото
доказателства, намира за установено следното:
Съгласно
чл. 68 ал.2 от КСО, право на пенсия за осигурителен стаж и възраст за мъжете се
придобива при навършване на 63 години, като сборът от продължителността на
осигурителния стаж и възрастта е 100.
С разпоредбата на §4 ал.1 от ПЗР
на КСО се предоставя възможност до 31 декември 2010 г. включително на лица,
които са работили 10 години при условията на първа категория труд или 15 години
при условията на втора категория труд да се пенсионират, ако отговарят на
изискванията за сбор от осигурителен стаж и възраст по чл. 68, но не по-рано 52
години за мъжете при първа категория труд и от 57 години за мъжете при втора
категория труд.
Наредба за пенсиите и
осигурителния стаж определя, че осигурителният стаж се установява с трудови,
служебни и осигурителни книжки, с удостоверение по утвърден образец, издаден от
осигурителя, и с данните по чл. 5, ал. 4 КСО, които съгласно ал. 6 на същия
текст се използват за изчисляване и отпускане на пенсиите, паричните
обезщетения и помощите.
Съгласно същата Наредба,
посочените документи се издават въз основа на изплащателните ведомости, други
разходо-оправдателни документи и договори за възлагане на труд и трябва да
отразяват вярно тяхното съдържание.. И двете разпоредби /чл.40 ал.1 и ал.2 от НПОС/
сочат, че категорията на труд може да бъде установена с тези документи.
Съгласно чл. 67 от отменения
Правилник за категоризиране на труда при пенсиониране /ПКТП отм./ действал до
31.12.1999 г. работници и инженерно-технически персонал, независимо от отрасловата
си принадлежност, ползуват категорията труд при пенсиониране, определена за
цеховете, заводите, площадките и другите обекти в раздели I и II на правилника
за времето, през което работят на тях, щом работата им
е свързана със същата вредност и тежест на труда.
§2 от Заключителните разпоредби
на Постановление № 75 на МС от 31.03.1998 г. за отменяне на Правилника за
категоризиране на труда при пенсиониране, приет с Постановление № 60 на
Министерския съвет от 1967 г. предвижда трудовият стаж при пенсиониране на
работниците и служителите, придобит до 31 декември 1999 г. включително, да се
зачита от съответната категория по действащия до тази дата Правилник за категоризиране
на труда при пенсиониране /отм./.
Съгласно чл.4а буква н от ПКТП първа
категория труд е трудът полаган от работници заети непосредствено в леярското
производство на черни метали по списък на професиите, утвърден от Комитета по
труда и социалното осигуряване.
Съгласно чл. 67 ал.1 и ал.2 от
ПКТП /отм./ трудът на работниците и служителите, посочени в раздел I и II на
правилника, се причислява към съответната категория, независимо в кой отрасъл
на производството е положен, щом работата им е свързана със същата вредност и
тежест на труда, а работници и инженерно-технически персонал, независимо от
отрасловата си принадлежност, ползуват категорията труд при пенсиониране,
определена за цеховете, заводите, площадките и другите обекти в раздели I и II
на правилника за времето, през което работят на тях.
От изложеното до тук е видно, че
законодателят не определя категорията труд като първа или втора съгласно
действително внесените осигуровки от работодателя, а съгласно действителните вредност и тежест на труда на работника. Водещите са условията на труд,
които обуславят категорията му като втора или първа.
На 18.01.2010 г. А.Х.И. *** е подал заявление до РУСО
Ловеч вх.№МП-1033 /лист 59/ за отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст с
приложени документи към него. Възрастта на оспорващата страна към датата на заявлението
е 60 г. 2 месеца и 8 дни. Към заявлението са представени документи доказващи
осигурителния стаж. Наред с останалите документи е било приложено и удостоверение
обр.УП-3
изх.№ 55/27.03.2008 г. издадено от Осъм АД гр.Ловеч. С
удостоверението е анулирано предходно такова издадено през 2006 г. В
удостоверението е посочено, че трудовия стаж в 01.01.1983 г. –
01.05.1984 г. и 17.09.1985 г. – 23.10.1990 г.
е трета категория труд /лист 9/.
Административния орган е извършил
проверка на осигурителния стаж на жалбоподателя и справка в персоналния
регистър за осигурителните периоди, и по делото са приложени справки за това в
кои периода за каква категория труд е осигуряван /лист 64/.
С Разпореждане №ПР-75/15.02.2010
г. на ръководител “Пенсионно осигуряване” при РУСО гр.Ловеч за отказ да се
отпусне лична пенсия за осигурителен стаж и възраст на жалбоподателя тъй като
не отговаря на условията на §4 ал.1 от ПЗР на КСО – не са налице 10 г.
осигурителен стаж от І категория труд, или 15 години осигурителен стаж от І и ІІ
категория труд.
Жалбоподателят твърди, че липсата
на 10 г. осигурителен стаж от І категория е поради непризнаване на стажа за
периодите 01.01.1983 г. – 01.05.1984 г. и 17.09.1985 г. –
23.10.1990 г. като
първа категория.
А.Х.И. е обжалвал разпореждането
пред директора на РУСО гр.Ловеч.
Директорът на РУСО гр.Ловеч се
произнася по жалбата с мотивирано решение, с което оставя жалбата без уважение.
Безспорно по делото е, че
обжалвания индивидуален административен акт е издаден от компетентен административен
орган. Видно от съдържанието на оспореното решение и оставеното в сила
разпореждане, същите отговарят на изискванията за форма и съдържание по чл. 98 ал.1 от КСО във вр. с чл. 59 от АПК, издадени са при спазване на
административно-производствените правила въз основа на подаденото заявление и
приложените към него документи.
Спорен между страните е въпросът
правилно ли е изчислен осигурителния стаж от първа категория труд на заявителя
по представените към заявлението документи, т.е. налице ли е противоречие с
материално-правни разпоредби.
В осигурителния стаж от първа категория
административният орган не е зачел положения труд в периодите от 01.01.1983
г. – 01.05.1984 г. и 17.09.1985 г. – 23.10.1990 г.
Относно определянето на категорията труд в тези
периоди приложение имат разпоредбите на
ПКТП /отм./.
По
делото е изготвено заключение от вещо лице в отговор на поставени въпроси, включително
въпроса получавал ли е жалбоподателя допълнително възнаграждение за работа при
вредни условия и/или други доплащания, ползвал ли е допълнителен отпуск и
предоставяни ли са му средства за противоотрови в процесните периоди. По същите
въпроси е изготвено заключение и от допуснатата от съда тройна експертиза.
Заключенията
по допуснатите експертизи са приети от съда и са присъединени към
доказателствата по делото.
Съдът кредитира заключението
представено по допуснатата тройна съдебно-икономическа експертиза, тъй като
същото е ясно, отговаря на поставените въпроси и не противоречи на останалите
събрани по делото доказателства.
Видно от заключението, вещите лица,
след като се е запознали със съхраняваните в Осъм АД първични документи,
ведомости за заплати, са констатирали, че за периода 01.01.1983 г. – 01.05.1984 г.
на жалбоподателя са начислявани суми за доплащане към
заплатата за работа във вредни условия на труд, а за
периода 17.09.1985 г. – м.
август 1987 г. не е получавал суми за доплащане към
заплатата за работа във вредни условия на труд. За периода от м.септември
1987 г. до 23.10.1990 г. отново е получавал суми за доплащане
към заплатата за работа във вредни условия на труд.
Т.е. вещите лица са установили в
процесните периоди три подпериода в два от които лицето е получавало доплащане
за работа във вредни условия на труд, следователно е работило във вредни
условия, независимо от длъжността и отдела, в който се е водел на работа, а в
единия подпериод 17.09.1985 г. – м.
август 1987 г. не е получавало доплащане за работа при вредни условия.
От така установеното от вещите
лица следва извод, че към осигурителния стаж от І категория признат от
административния орган следва да се добави и стажът придобит от жалбоподателя в
периодите от 01.01.1983 г. до 01.05.1984 г. и от м.септември
1987 г. до 23.10.1990 г.
В съдебно заседание при
изслушването на вещите лица същите изложиха извода, че при това положени, ако
се зачете целия осигурителния стаж, положен в процесните периоди като такъв от
І-ва категория труд, то общия стаж от І-ва категория труд ще е 10
г. 02. м. и 10 дни, а ако се зачетат като осигурителен стаж положен при І-ва
категория труд само двата посочени по-горе подпериода, от този трудов стаж
следва да се извади 1 г. 10 м. и 16 дни. При това положение общия осигурителен
стаж при І-ва категория труд би бил под 9 г.
Съдът намира, че то всички
събрани по делото доказателства и от заключението на вещите лица се налага безспорния извод, че към осигурителния стаж
при І-категория труд признат от административния орган следва да се добави и
осигурителния стаж от периодите 01.01.1983 г. до 01.05.1984 г. и от м.септември
1987 г. до 23.10.1990 г., които административния орган неправилно е отказал да
признае. При наличието на изрична жалба от страна на заявителя,
административния орган е следвало да извърши служебно всички необходими
действия за събиране на доказателства и установяване на обективната истина.
В случая това не е сторено, като
административния орган се е ограничил само до формално преразглеждане на
наличните по преписката до момента писмени доказателства, като се е позовал
изцяло на издаденото удостоверение от Осъм АД, без да проучи въпроса дали не са
налице противоречия между удостоверените с него факти и обстоятелства, и
данните по първичните документи, въз основа на които е издадено
удостоверението. При извършената проверка по заявлението на жалбоподателя
длъжностното лице на РУСО-Ловеч е определило категорията труд за процесните
периоди без да разгледа подробно данните по ведомостите, а именно, какви добавки
е получавал жалбоподателя, които да посочат категорично при какви условия е
полаган реално труд, въпреки длъжността, отдела и размера на реално внесените
осигуровки от работодателя.
Съдът намира, че по делото се
доказа безспорно, че издаденото удостоверение обр.УП-3 изх.№ 55/27.03.2008 г.
от Осъм АД гр.Ловеч противоречи на първичните документи и не отразява правилно
и достоверно обстоятелствата от значение по случая.
Законът изисква при изчисляване на
осигурителния стаж, в това число и на придобития при първа категория труд,
осигурителния орган да вземе предвид данните по чл. 5, ал. 4 КСО, както и данните в
представено удостоверение за осигурителен стаж издадено на първо място въз
основа на изплащателните ведомости, като трябва да отразява вярно тяхното
съдържание.
Като не е извършило необходимата
проверка на всички данни от първичните документи, длъжностното лице е стигнало
до погрешен извод относно категорията труд на жалбоподателя в процесния период.
Както по-горе бе посочено при
определяне на категория труд водещи са не длъжността, отдела или внесените
осигуровки, а действителните условия – тежест и вредности, при които е полаган
труда.
Съдът намира за безспорно
доказано, че в процесните периоди жалбоподателят е полагал труд при условия
определящи го като първа категория.
Но дори при зачитане на трудовия
му стаж в посочените периоди като придобит при условията на първа категория
труд, сборът от осигурителния стаж на жалбоподателя ще е не повече от 8 г. 4
мес. и 6 дни / разликата от 10 г. 02. м.
и 10 дни минус 1 г. 10 м. и 16 дни видно от заключението на вещите лица/, което
означава, че изводът на административния орган, че не е изпълнено условието да
са налице 10 г. осигурителен стаж от І-ва категория труд, е правилен.
Действително жалбоподателят не е
отговарял на условията за отпускане на пенсия за осигурителен стаж и възраст
поради липса на 10 г. стаж от първа категория труд, независимо от навършените
60 г. при подаване на заявлението.
По делото няма данни оспорения
акт да е издаден в несъответствие с целта на закона, не са налице и подобни
оплаквания от страна на жалбоподателя.
Относно доводите на процесуалния
представител на ответника във връзка с влязъл в сила отказ по предходно
заявление на жалбоподателя за отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и
възраст на жалбоподателя при условията на §4 ал.1 от ПЗР на КСО, съдът намира
същите за неоснователни, тъй като правото за подаване на заявление за отпускане
на лична пенсия не се погасява с еднократно подаване на заявление. Обжалвания
по настоящото дело административен акт е издаден въз основа на друго заявление,
подадено при друга фактическа обстановка след изтекъл период от време и
очевидно друга възраст на заявителя.
След като сравни
така установените фактически констатации с разпоредбите на приложимите правни
норми, съдът счита, че оспорения акт е издаден от компетентен орган, в
изискваната от закона форма, мотивиран е, при издаването му са спазени
административно-производствените правила, съответства на целта на закона, и не
е налице противоречие с материално-правни разпоредби.
Въз основа на изложеното жалбата се явява неоснователна
и следва на осн. чл. 172 ал.2 предл.последно от АПК да бъде оставена без
уважение.
Воден от
горното, Ловешки административен съд, шести административен състав,
Р Е Ш И
:
ОТХВЪРЛЯ като неоснователна жалба с вх.№897/06.04.2010 г.
подадена от А.Х.И. *** ЕГН********** срещу Решение №8/17.03.2010 г. на
директора на Районно управление “Социално осигуряване” гр.Ловеч, с което е
оставена без уважение жалбата му срещу Разпореждане №ПР-75/15.02.2010 г. на
ръководител “Пенсионно осигуряване” при РУСО гр.Ловеч за отказ да се отпусне
лична пенсия за осигурителен стаж и възраст на жалбоподателя по заявление
вх.№МП-1033/18.01.2010 г.
Решението може да се обжалва чрез Ловешки
административен съд пред Върховния административен съд на Република България в
14-дневен срок от съобщението до страните.
Препис от решението да се изпрати на страните по
делото.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: